Still Meadow

Публикувано · 4 мин. четене

Полезната страна на тревожността

Тревожността е неприятна, но не е ваш враг. Как малко тревога ни помага да се подготвим, да се съсредоточим и да се грижим и как да я чуем, без да ни завладее.

Повечето от това, което чуваме за тревожността, е как да се отървем от нея. Има смисъл: може да е ужасна. Но тревожността не е само проблем, който трябва да се реши. В подходящо количество тя е един от начините, по които умът ни се грижи за нас. Разбирането на полезната ѝ страна може да я направи малко по-малко страшна и малко по-лесна за живеене.

Емоция със задача

Всяка емоция има цел. Тъгата ни забавя след загуба. Гневът ни помага да защитим онова, което е важно. Тревожността гледа напред. Тя пита: какво може да се обърка и готови ли сме?

Психиатърът Рандолф Несе, един от основателите на еволюционната медицина, сравнява тревожността с датчик за дим. Датчик, който понякога се задейства, когато изгорите филийката, е досаден, но такъв, който мълчи при истински пожар, е много по-лош. Нашата система за тревожност е настроена да бъде малко свръхчувствителна, защото за нашите предци пропускането на истинска опасност е струвало много повече от няколко фалшиви аларми.

Така че когато усещате тревожност преди пътуване, изпит или труден разговор, умът ви не е повреден. Той се опитва да ви защити. Проблемът не е, че алармата съществува, а че в съвременния живот може да звъни твърде често, твърде силно или за неща, които не можем да променим.

Малко тревога ни помага да се представим добре

Преди повече от сто години психолозите Робърт Йеркс и Джон Додсън описват модел, който се обсъжда оттогава: представянето обикновено се подобрява с нарастването на възбудата до определена точка, а после спада, когато възбудата стане твърде висока. При твърде малко напрежение скучаем и сме небрежни. При твърде много замръзваме. Между двете има зона, в която сме бдителни, съсредоточени и в най-добрата си форма.

Мнозина го познават от опит. Малко нервност преди презентация ви кара да се подготвите, да репетирате и да внимавате. Спортисти и музиканти често казват, че ако не усещат никаква нервност, свирят или се представят по-зле. Лекото безпокойство е енергия. Въпросът е как да я използваме, вместо да бъдем смазани от нея.

Историята, която разказваме за нервите си

Изследванията показват, че начинът, по който тълкуваме сигналите на тревожността, може да промени въздействието им върху нас.

В едно проучване психологът Джеръми Джеймисън и колегите му казали на някои студенти, които се готвели за труден изпит, че тревожността може всъщност да им помогне да се представят добре, защото възбудата може да подобри представянето. Тези студенти се справили по-добре в частта по математика от студентите, които не получили такова послание. Сърцата им все така туптели лудо; те просто тълкували ускорения пулс по различен начин.

В сходна линия изследвания Алия Крум и колегите ѝ установяват, че хората, на които е помогнато да гледат на стреса като на потенциално полезен, а не само вреден, съобщавали за по-добро благополучие и показвали по-здравословни физиологични реакции. Посланието не е, че тревожността е приятна. То е, че ускореното сърце може да означава „готов съм", както и „в опасност съм".

Тревожността като знак за грижа

Има и друга, по-тиха страна на тревожността. Склонни сме да се тревожим за нещата, които са ни важни: децата ни, здравето ни, работата ни, хората, които обичаме, състоянието на света. В този смисъл тревожността често е грижа под маска. Да го забележим, може да я смекчи. Вместо „защо съм такъв?" можете да кажете: „Разбира се, че го чувствам. Това е важно за мен."

Тази промяна не прави чувството да изчезне, но променя отношението ви към него: от борба с него към изслушване.

Да слушаме, без да се подчиняваме

Полезен начин да се отнасяте към тревожността е така, както бихте се отнесли към угрижен приятел. Слушате. Приемате загрижеността сериозно. Проверявате дали има нещо практично за правене. А след това, ако в момента няма какво да се направи, го успокоявате нежно и му помагате да се укроти.

Можете да направите същото със собствения си ум:

  1. Забележете я. „Чувствам се тревожен." Назоваването на чувството може да го направи малко по-малко потискащо.
  2. Попитайте към какво сочи. Има ли истински проблем и има ли малка стъпка, която можете да направите днес?
  3. Направете стъпката или я оставете да почива. Ако можете да действате, действайте. Ако не можете, напомнете си, че по-дългата тревога няма да промени изхода.
  4. Помогнете на тялото си да се успокои. Бавното дишане, кратката разходка или няколко минути тишина могат да успокоят алармата, за да се върне мислещата част на ума.

Когато алармата не се изключва

Полезната страна на тревожността има граници. Ако тревогата е постоянна, ако паниката идва от нищото или ако страхът ви кара да избягвате обикновени части от живота, алармата вече не помага. Това не е слабост; това е знак да потърсите подкрепа. Лекар или терапевт може да помогне и съществуват ефективни лечения.

При ежедневната тревожност може да помогне да имате място, където алармата има право да почива. В Still Meadow можете да седнете на тиха поляна и да чуете древни истории за водата, която не се бори с камъка, и за бамбука, който се навежда под снега, без да се счупи. Те напомнят, че това да си чувствителен, бдителен и грижовен не е недостатък. То е част от това, което те прави човек.

Източници

  1. Yerkes, R. M., & Dodson, J. D. (1908). The relation of strength of stimulus to rapidity of habit-formation. Journal of Comparative Neurology and Psychology, 18, 459–482.
  2. Crum, A. J., Salovey, P., & Achor, S. (2013). Rethinking stress: The role of mindsets in determining the stress response. Journal of Personality and Social Psychology, 104(4), 716–733.
  3. Jamieson, J. P., Mendes, W. B., Blackstock, E., & Schmader, T. (2010). Turning the knots in your stomach into bows: Reappraising arousal improves performance on the GRE. Journal of Experimental Social Psychology, 46(1), 208–212.
  4. Nesse, R. M. (2019). Good Reasons for Bad Feelings: Insights from the Frontier of Evolutionary Psychiatry. Dutton.